В неделя, 26 март, израелският премиер Бенямин Нетаняху уволни своя министър на отбраната в опит да консолидира властта над страната, предизвиквайки спонтанни масови демонстрации. На 27 март, изправен пред перспективата за обща стачка, той се съгласи да отложи усилията си да прокара съдебна реформа, която ще централизира контрола в негови ръце. В замяна на тази отстъпка той даде на своя крайнодесен министър на вътрешната сигурност – осъдения терорист Итамар Бен-Гвир – разрешение да създаде милиция под негово ръководство. С други думи, след като е получила контрол над правителството, но все още не и над улиците, управляващата крайнодясна коалиция печели време, за да разбере как да потисне народните вълнения, като същевременно засилва преследването на палестинците.

Това са само последните развития в борбата, която ескалира от месеци, изправяйки едни срещу други различни сектори на израелското общество. Резултатът ще засегне всички, но палестинците ще пострадат най-много, без значение коя страна надделее: ако либералното протестно движение победи, преобладаващият режим на апартейд ще се възприема като по-легитимен, докато ако победят Нетаняху и Бен-Гвир, ситуацията ще стане още по-смъртоносна и дехуманизираща за палестинците. В следващия анализ нашият кореспондент показва как тази криза е възникнала от конфликт между конкуриращи се елити и съответните им колониални модели.

---

В продължение на месеци в Тел Авив и други градове се провеждат ежеседмични масови демонстрации, в които се включват десетки хиляди всяка събота. Това е едно от най-големите социални движения в историята на Израел. Протестите започнаха след встъпването в длъжност на най-крайнодясното правителство, управлявало някога тази страна; те бързо преместиха фокуса си към противопоставяне на съдебната реформа, която ще консолидира властта в ръцете на правителството за сметка на съда.

Много протестиращи смятат тази мярка за опит за преврат. Един от най-тревожните раздели от законопроекта на предложената реформа, наречен “клауза за отмяна”, ще подкопае свещената либерална концепция за разделение на властите. Наред с други неща, това би ограничило способността на Върховния съд да се противопоставя и да отменя закони, които правителството прокарва, ще позволи на правителството да въведе повторно закони, анулирани от съда, и ще даде на правителството повече власт при назначаването на съдии. Правителството на Бенямин Нетаняху вече въведе закон, ограничаващ начините, по които действащ министър-председател може да бъде обявен за негоден за длъжност. Но за да разберем изцяло социалната динамика, която се разиграва тук, трябва да проучим противоречията в рамките на съвременния ционизъм и да идентифицираме конкуриращите се подходи за управление на заселническо колониално общество. За повече контекст ще завършим с преглед на най-новите развития в палестинската съпротива.

Семантика: В целия текст, когато говорим за географския регион между река Йордания и Средиземно море, използваме думата „Палестина”. Когато говорим за състоянието и аспектите на еврейско-израелското общество, ние използваме думата „Израел”.

Контекстът зад „преврата”

Настоящата ситуация в така наречения Израел е история за все по-авторитарно правителство, което консолидира властта, но има и още нещо. Започналият отдавна процес на централизация се осъществява заедно с придвижване към фашизъм. Замесени са местни и глобални реакционни съюзи, заедно с конфликт между конкуриращи се елити, министър-председател, отчаяно опитващ се да избяга от обвинения в корупция, и заселническо колониално общество, което се готви да премине към следващата стъпка на апартейд и етническо прочистване. Без тази по-голяма картина не можем да разберем самата предложена реформа, нито „заплахата за еврейската демокрация”, която тя представлява, нито защо толкова много хора от основния поток на израелското общество излизат по улиците срещу нея, докато размахват израелски знамена.

Законопроектът ще изложи вече маргинализираните общности на нарастващата власт на режима. Подчиняването на съдебната система на правителството ще изложи на по-голям риск много палестинци, жени, членове на LGBTQ общността, мигранти и търсещи убежище и други. В същото време израелската съдебна система винаги е била неразделна част от режима на апартейд. Тя легализира една след друга кампании за етническо прочистване. Изкореняването на бедуински общности в Накаб (Негев), изгонването на семейства и разрушаването на къщи в Източен Йерусалим, продължаващите опити за изселване и етническо прочистване на района Масафер Ята на Западния бряг – съдът одобри всичко това, функционирайки като гумен печат за режима на еврейско надмощие.

При израелската демокрация много общности никога не са имали никакви права. Сега много хора от средната класа се страхуват, че ще загубят и привилегиите си. Както в много колониални общества през цялата история, репресиите не остават ограничени до първоначалните външни групи, а се разширяват, за да се насочат към все повече и повече хора.

В отговор сме свидетели на едно от най-големите социални движения в Израел от десетилетие, поне от палатковите протести през 2011 г. Това може да се разбира като вид възкресение на либералния ционизъм, който изглеждаше на смъртно легло само преди няколко седмици. Израел има много силна, улично организирана и класово осъзната средна класа, която се консолидира през последното десетилетие чрез движението на палатките за „социална справедливост” от 2011 г., различните протестни движения, включващи независими работници и собственици на малък бизнес по време на COVID -19 локдауните, демонстрациите срещу Нетаняху в Балфур през 2020 г. и настоящото масово движение срещу съдебната реформа. Те имат власт на улицата, но не и в парламента, тъй като постоянно губят избори.

Отвън може да изглежда, че Нетаняху не е много популярен. Всъщност той е противоречива и поляризираща фигура в Израел. Но снимките от масовите протести показват само половината картина.

В Израел има нарастващо недемократично и антилиберално население и тук не говорим за анархисти. Например според прогнозите ултраортодоксалната харедимска общност, с високата си раждаемост, ще съставлява две трети от населението на страната след няколко десетилетия. Типичният електорат, подкрепящ Нетаняху, се състои от мизрахи/сефарадски евреи от работническата класа от консервативни периферни градове, но също и от фундаменталистки фанатици и фашисти, погромисти, каханисти [крайнодясна организация, официално забранена в Израел като терористична група], екстремни заселници и Младежи от върха на хълма (Noar haGvaot), които съставляват крайната десница. Последните са високо организирани и способни да извършват насилие както чрез институционални, така и чрез извънзаконови средства. Те заемат видни позиции във властта, армията е на тяхна страна, отговарят за полицията и сега са третата по големина партия в правителството. Те също така сключват и съюзи и с чуждестранни реакционери.

Основното искане на протестното движение е демокрация. За израелците, от началото на ционизма, демокрацията винаги е предназначена само за евреите – с други думи, етнокрация. Мнозинството ционисти от средната класа се чувстваха комфортно с либерална демокрация за себе си и апартейд за всички останали. Но сега, когато собствените им привилегии са застрашени, това е прекалено за тях.

Подобно развитие не е безпрецедентно. Във всяка стъпка от своето развитие либералните демокрации винаги са изключвали цели популации, които са под техен контрол, избирателно определяйки кой да бъде включен в „нацията”. Френската декларация за правата на човека отрича хуманността на жените; конституцията на Съединените щати е написана от собственици на роби. В името на разпространението на свободата и демокрацията, правителството на Съединените щати нямаше абсолютно никакъв проблем да подкрепя бруталните диктатури в Южна Америка и други части на света.

Демокрациите понякога се разширяват, за да включат преди това изключени демографски групи, често след въстание и винаги като част от проект за асимилация и заличаване. Както се изрази Невидимият комитет в „Към нашите приятели”:

Демокрацията е истината за всички форми на управление. Идентичността на управляващите и управляваните е границата, където стадото става колективен пастир и пастирът се разтваря в стадото си, където свободата съвпада с подчинението, населението със суверена. Колапсът на управляващите и управляваните едни в други е управление в неговото чисто състояние, без повече форма или граница.

От тази гледна точка не е изненадващо, че различни старомодни диктатури в Испания, Гърция и Южна Америка трябваше да „преминат към демокрация”, за да продължат да управляват с обществена легитимност. В Израел, обратно, годините на неолиберализъм и етнокрация създадоха ситуация, в която демокрацията може само да се смали.

Някои анархисти, комунисти и радикални леви участват в протестите срещу опита на Нетаняху да консолидира властта, образувайки блокове против апартейда в рамките на тези масови демонстрации. Идеята е да се разшири обхватът на демокрацията, за да се включат всички, не само евреите, и да се постави въпросът за окупацията на Палестина в сърцето на борбата. Това са добри намерения, въпреки че лесно се маргинализират като малък блок палестински знамена в огромно море от израелски знамена. Организаторите на масовите демонстрации и по-голямата част от участниците сякаш гледат на тези блокове като на досада или разсейване. Повечето протестиращи изглежда не схващат връзката с по-широките теми на движението, обвинявайки активистите за солидарност, че отвличат протестите към несвързани и „провокативни” въпроси. И двете страни твърдят, че се борят за демокрация, но те базират своите аргументи на коренно различни идеи за това какво означава демокрация.

Когато обмисляме масивното изместване към крайно десното, което се случи в много части на Запада, трябва да имаме предвид, че това се случи в резултат на неолибералната атака срещу работническата класа и неуспеха на левицата да предложи решения, като и двете направиха възможно фашистите да наберат скорост. По същия начин, в общества, които са имали „социалистическо минало”, в което репресивно ляво правителство атакува работещите хора, това също тласка много хора вдясно. И когато в допълнение към тези неща включим в уравнението заселническия колониализъм – ситуация, в която цялото население, както пролетариат, така и буржоа, се облагодетелства от режим, който налага етническо надмощие – е, можете да си представите, че това дори още повече усложнява нещата.

Това е контекстът, в който правителството представя своята съдебна реформа като популистки проект в израелската класова война между ашкеназкия елит и мизрахите. Класата е силно обвързана с етноса и географията в Израел. Първоначалните пионери ционисти, европейските заселници, дошли в Близкия изток, имат специфична визия в в главите си: бяла, либерална, светска колония, „вила в джунглата”. Седемдесет и пет години по-късно те наблюдават как тяхната утопия се разпада, ставайки като много други държави в региона.

Както споменахме, мнозина в израелското общество не държат много на идеята за либерална демокрация – някои по фашистки и реакционни причини, други просто защото либералната демокрация никога не е имала какво да им предложи. Мнозина в периферните градове все още помнят, че отвличането на еврейски йеменски деца, репресиите срещу стачката на моряците в Хайфа и потушаването на бунтовете на Уади Салиб и Черните пантери (Израел) – всичко това се случи при режима на демократичната социалистическа партия Мапаи (Mifleget Poalei Eretz Yisrael, Работническата партия на земята на Израел). Етиопските евреи помнят полицейските убийства и десетилетията на расизъм и дискриминация. А палестинците… е, очевидно е, но ще стигнем до това по-долу.

Но това, което се случва тук, не е просто обикновен грасруутс бунт срещу демокрацията. Една от главните организации зад този опит за преврат е Политическият форум “Кохелет”, крайнодесен изследователски институт и мозъчен тръст със значително влияние върху правителствената политика и с финансова подкрепа от чуждестранни магнати. Разследване, проведено от израелския медиен канал 12, стигна до заключението, че форумът е имал основна роля в предлагането на настоящата реформа, както и в законопроекта за националната държава от 2018 г., а също и в кариерното развитие на депутата Бецалел Смотрич – крайнодесният политик, който е лидер на Религиозната ционистка партия — в държавната администрация. Описвайки своите амбиции да „осигурят бъдещето на Израел като национална държава на еврейския народ, да укрепят представителната демокрация и да разширят индивидуалната свобода и принципите на свободния пазар в Израел”, Политически форум “Кохелет” насърчава различни националистически и неолиберални каузи, включително приватизация на здравеопазването и образованието, премахване на социалните институции, противопоставяне на повишаването на минималната заплата, анексирането на Западния бряг, назначаването на консервативни съдии и депортирането на търсещите убежище. По време на COVID-19 те се противопоставиха на подпомагането на малкия бизнес и увеличаването на броя на болничните легла.

Моше Копел, председателят на този форум, живее в Ефрат, еврейско селище на Западния бряг. Политическият форум “Кохелет” получава десетки милиони шекели годишно, главно от два източника: Джеф Яс, консервативен и десен „либертарианец”, американски милиардер, който също дарява на Републиканската партия, и неговият партньор, милиардерът Артър Данчик. Не е нищо ново за крайнодесните „изследователски институти”, подкрепяни от чуждестранни, неолиберални и реакционни донори, да се стремят да инициират преврат, за да оформят политиката на дадена държава според собствените си интереси.

Това е контекстът, в който трябва да разбираме десния популистки дискурс в смисъл, че последната останала крепост на лявата хегемония е съдебната система, която трябва да бъде заменена от „хората”.

Реториката за лява дълбока държава, контролираща съда и медиите срещу суверенитета на народа, ще звучи познато на другари от други части на света, които може да се изненадат, че ционистите биха внесли това, което обикновено са антисемитски опорни точки. Това не е толкова необичайно, когато вземем предвид как белите националисти и други крайнодесни групи прегърнаха Израел.

Израелските знамена редовно се показват на протести на English Defense League в Обединеното кралство и от поддръжници на Тръмп и Болсонаро в Америка. Те бяха показани по време на бунта в Капитолия във Вашингтон на 6 януари 2021 г. и на бунта в Бразилския конгрес на 8 януари 2023 г. Ционистите поддържат връзки с евангелските християни в САЩ, точно както Нетаняху поддържа връзки с крайнодесни реакционни партии като например режимите на Виктор Орбан в Унгария и Джорджия Мелони в Италия. По същия начин Израел подписа Споразуменията на Авраам с авторитарни диктатури в целия регион, включително Мароко, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Судан. По думите на Ноам Чомски сме изправени пред реакционен интернационал, в който Израел играе огромна роля.

---

В Израел съюзът между реакционното население от работническата класа и егоистичните милиардери движи властта на Нетаняху, докато протестиращите от средната класа се стремят да защитят привилегиите си, без да вземат под внимание потиснатите и изключените.

Но не винаги е било така. Предишните пролетарски движения в Израел направиха връзка между собственото си положение и ционисткия колониализъм и изразиха солидарност с палестинците. През 1959 г. бунтът на Уади Салиб в Хайфа поисква също и край на военното управление над палестинците. През 70-те години Черните пантери в Йерусалим се свързаха с палестинците, разбирайки борбите на мизрахите и палестинците като взаимосвързани. Те стигнаха до среща с Организацията за освобождение на Палестина.

За мнозина в Израел изборите от 1977 г. бяха повратна точка, привличайки работническата класа в лапите на дясното. През тази година дясната партия Ликуд печели за първи път, нарушавайки хегемонията на партията Мапаи.

Може би е добра идея да се опитаме да възкресим духа на движенията от средата на 20-ти век, въпреки че почти нищо не е останало от това наследство. Националистическите емоции са доказали, че са по-силен стимул; либералната „идентичностна политика” на плитко представителство замени една еманципаторска, потенциално постколониална визия за региона. Алфредо Бонано твърди, че една интифада, започваща от израелския народ, може да бъде идеалното решение. Вероятно е така, но в момента се движим бързо в обратната посока.

Ционизмът обаче е на кръстопът. Остава да видим какво ще излезе от неотдавнашното политическо пробуждане.

Полево ръководство за етническо прочистване

Един ефективен колониално-заселнически проект за етническо прочистване никога не е лесен за изпълнение и ционистите винаги са имали разногласия помежду си относно това как най-добре да го осъществят. Стратегиите и тактиките на продължаващата Накба [„бедствието”, т.е. разселването, лишаването от собственост и убийството на палестинци от 1948 г. насам] са се променили с времето; режимът се адаптира, но стремежът към етническо прочистване продължава. От 1948 г. насам има много опити за етническо прочистване, главно чрез военно управление и асимилация.

Когато не можете да прогоните хората от земята им и да ги депортирате, понякога най-близкото нещо до това е да направите обратното: да ги затворите на земята им, да превърнете селата и градовете им в гета, да наблюдавате и ограничите движението им, да ги обградите с контролно-пропускателни пунктове и стени, да предотвратявате смесването между заселниците и местните на всяка цена. За останалото е необходим проект за асимилация. Така много палестинци станаха „израелски араби”, лишени от своята идентичност и корени.

Месианското движение на заселниците усложнява този подход, тъй като те настояват да се заселят в териториите, окупирани през 1967 г., сред местните палестинци, против волята на правителството по това време. Управляващите партии в Израел се противопоставиха на идеята на еврейските заселници на Западния бряг: ако искате да построите затвор, няма смисъл пазачите да живеят със затворниците. Ето защо Ариел Шарон изгони еврейските заселници от ивицата Газа през 2005 г., за да я превърне в ограден затвор и да бомбардира населението от време на време.

И тук на сцената излиза другата фракция на ционизма. Казано с прости думи, либералното ционистко течение възприема подход към местното население, който е строго базиран на контрол и асимилация: културно изтриване на колективната идентичност, особено на материалните връзки с мястото и традиционния начин на живот, и модел за етническо прочистване чрез затвор от отворен тип. Крайнодесният ционизъм, от друга страна, възприема подхода на унищожението, като се стреми да замени местното население. Точно като масовия либерален ционизъм, те са разработили арсенал от тактики и стратегии, чрез които да преследват тази цел, и са се появили различни фракции, групирани около всяка от тях. Една от тези фракции, месианските заселници Каханисти, идва на власт сега, защото Нетаняху отчаяно се нуждае от тях в своята коалиция, за да състави правителство. Те имат различни идеи за контрол на населението и етническо прочистване в сравнение с Давид Бен-Гурион и пионерите-ционисти, и са много по-малко ангажирани с рамката на либералната демокрация.

Много малко е писано в академичните изследвания за крайнодесния ционизъм, тъй като доскоро се смяташе за маргинално явление. Но нещата се променят бързо. В диалектиката между юдаизма и демокрацията Нетаняху беше щастлив да запази границата размита, точно както израелското общество правеше досега като цяло. Но заселниците в коалиционното правителство на Нетаняху ускориха конфликта, давайки силен приоритет на своята представа за юдаизма пред демокрацията. Религиозната ционистка партия (Ха-Ихуд ха-Леуми—Ткума), крайнодясна политическа група, състояща се от каханистката партия Otzma Yehudit (Еврейска сила) и няколко други фундаменталистки религиозни и крайнодесни партии, сега е третата най-голяма партия в новото правителство, а Итамар Бен-Гвир , активист-ветеран каханист, стана новият министър на вътрешната сигурност, което му дава власт над полицията.

Това вече се отрази на полицейската охрана на сегашните протести. Бен-Гвир инструктира полицията да използва сила, за да потисне всеки опит за блокиране на пътища или „създаване на анархия”. По време на един от „дните на съпротивата” в Тел Авив полицията хвърли шокови гранати по протестиращите и рани някои от тях – доста рядко явление в Тел Авив. Мнозина твърдяха, че заповедта за това идва директно от Бен-Гвир. Освен това според съобщенията командирът на областната полиция в Тел Авив е бил уволнен, след като Бен-Гвир се е разгневил, че полицията е била твърде мека към демонстрантите и не е изпълнила заповедта му да им попречи да блокират пътищата. По-късно Бен-Гвир отрече това да е причината за уволнението, но съвпадението беше подозрително.

Основната идея на религиозния ционизъм е, че създаването на държавата Израел представлява началото на процеса на изкупление – месиански процес, случващ се пред очите ни, Божието съгласие за завръщане от изгнание. Държавата не е съвършена, тъй като е либерална и светска, но религиозните ционисти са готови да я използват като инструмент в преследване на целта си: теократична монархия според закона на Халаха. Съдбата на палестинците в това бъдещо правителство е ясна: временно пребиваване без права или принудително преместване.¹

Крайнодесните религиозни ционистки течения са пуснали корени в много еврейски селища на Западния бряг. Техните милиции работят в пълна координация с Израелските отбранителни сили (IDF) и извършват на терористични актове и погроми срещу палестинското население, като последния погром в Хувара (описан по-долу). Бецалел Смотрич, водачът на избирателната им листа, вече заяви, че „Хувара трябва да бъде изтрит”. Много хора в „смесените” градове с нетърпение очакват следващия кръг от погроми и завръщането на линчуващите тълпи, този път с каханистите като новите шефове на полицията.

Осъществяването на тяхната визия би отприщило най-лошия ад на земята, който това парче земя е виждало от векове. Ционизмът създаде чудовище, с което не е сигурен, че може да се справи. Дали амбициите на тази фракция са реалистични или не, не е основният въпрос. Това, с което имаме работа тук, е отдадено контрареволюционно движение, което е получило власт чрез експлоатиране на противоречията на израелското общество и политическата криза от последните няколко години – включително факта, че Израел е имал пет пъти избори за по-малко от четири години и че, изправен пред обвинения в корупция, Нетаняху отчаяно искаше да създаде коалиционно правителство.

Връзките между Политически форум “Кохелет” и политиците от Религиозната ционистка партия в настоящото правителство са ясни. Те виждат члена на Кнесета Смотрич като своя врата към правителството.

И така, да обобщим: крайнодесните религиозни фундаменталистки течения, финансирани от американските консерватори и легитимирани от неолибералната идеология, насърчават преврат, за да отслабят съдебната система на заселническа колониална държава, създадена чрез етническо прочистване. Това би дало на правителството по-силна хватка върху властта, позволявайки му да премине към следващия етап на авторитаризъм.

---

Трудно е да се предвиди какво предстои, но все още не сме видели най-лошото. Насочваме се към трудни времена, особено като вземем предвид как изменението на климата ще се отрази на този регион през следващите няколко десетилетия, изостряйки етническите конфликти и войните за ресурси. Трябва да се подготвим за възможността бъдещите интифади да бъдат водени от основни нужди като достъп до питейна вода и храна.

Нека това бъде за урок на всички. Плащаме скъпо за провалите на либералната демокрация и левицата, както и за решението да създадем колониална национална държава, за да се опитаме да разрешим проблемите на потиснатите хора. Още през 1938 г. Ема Голдман заявява:

„В продължение на много години съм се противопоставяла на ционизма като мечтата на капиталистическото еврейство по целия свят за еврейска държава с всичките й украси, като правителство, закони, полиция, милитаризъм и всичко останало. С други думи, еврейска държавна машина за защита на привилегиите на малцина срещу мнозина.”

Трябваше да се вслушаме тогава, когато още имаше време. Сега трябва да се подготвим. Предстоящата криза не може да бъде избегната. Това е контекстът, в който ще водим предстоящите борби.

---

Междувременно от другата страна на стената

Толкова много неща се случиха в Палестина, откакто последно писахме от тази част на света. Към момента най-малко 80 палестинци са били убити от началото на 2023 г. Трудно е да се справим с всички нападения, кланета и погроми. Ще се съсредоточа върху клането в Наблус като една от многото израелски техники за борба с бунтовниците от Лъвската бърлога (Arīn al-ʾUsud), което представлява нова фаза на съпротива сред младежта на Западния бряг, и върху погрома в Хувара, който беше повратна точка за много хора.

На 22 февруари израелските войници нахлуха в град Наблус, убивайки единадесет души в хода на операция, предназначена да атакува бойците от Лъвската бърлога. Това беше част от „Wave Breaker”, военна операция за борба с бунтовниците, започнала през 2022 г., за да смаже новата вълна от палестински бойци. Лъвската бърлога е името на палестинска партизанска група, базирана в Наблус, която представлява ново явление в палестинската съпротива. Несвързани с дългогодишните традиционни фракции и следователно извън контрола на Хамас, Ислямски джихад, Фатах, Народен фронт или други групи, тяхната децентрализирана, нейерархична и непредвидима структура се оказа предизвикателство за Израелските отбранителни сили (IDF). Заедно с подобни групи като Батальон Балата (Balata Battalion) и Бригада Дженин (Jenin Brigade), те представляват местни клетки на съпротива, които използват партизанска война срещу близките военни контролно-пропускателни пунктове и селища и защитават своите градове и села от нашествия.

https://twitter.com/PalFeminist/status/1585081743932936192

Това произтича от по-широко явление сред палестинските младежи, които, започвайки от интифадата с ножовете от 2015 г., постепенно поемат нещата в свои ръце, действайки независимо от старите фракции, партии и организации. Това усложнява нещата за Израел, който е принуден да приложи нововъведения в своите репресивни механизми. През 2022 г. „служител по сигурността” отбеляза:

„Стрелците напускат Наблус спонтанно, без ясна организационна структура или йерархия… Няма заповеди отгоре надолу, като в познатите терористични инфраструктури. Те нямат организирана инфраструктура, това ни предизвиква. Ако имахме възможност, щяхме да действаме срещу тях поотделно, но това е почти невъзможно.”

Това оправдава набези, обсади и колективен терор, насочен към цялото население. В ерата на формалната организация беше достатъчно да се насочат към конкретни лица, но сега всеки е заподозрян, което позволява повече безразборно насилие.

---

Вечерта на 26 февруари десетки заселници с коктейли Молотов тръгнаха към селата Хувара и Заатара в района на Наблус на Западния бряг. Те започнаха да опожаряват домове, превозни средства и магазини. Това се случи под зоркия поглед на израелските войници, които не направиха нищо, за да спрат размирниците.

Често срещана практика е войниците на IDF да позволяват на заселниците-погромисти да тероризират местното население, като предприемат действия само срещу палестинците, които се опитват да се защитят. За местните палестинци едва ли има разлика между „военни” и „цивилни”, тъй като те работят заедно в пълна координация и представляват една и съща сила.

https://twitter.com/RadicalHaifa/status/1629928523518320641

Над 70 къщи бяха опожарени, като семействата все още бяха в поне девет от тях. Те бяха евакуирани, тъй като домовете им изгоряха до основи, заедно със стотици коли, магазини, линейки и добитък. До края на погрома стотици бяха ранени. Един палестинец загина: Самех Ал-Акташ от село Заатра.

Не е ясно как ще се развият нещата от тук нататък, но можем да очакваме репресиите да се засилят. В същото време хората ще продължат да разработват иновативни начини за съпротива, адаптиране към обстоятелствата и движение напред. Ефектът от авторитарното заграбване на властта върху тази вече тежка ситуация все още предстои да бъде видян.

---

---

This translation courtesy of АВТОНОМНА БЕЗВЛАСТНИЧЕСКА ГРУПА “АНАРХОСЪПРОТИВА.”